КРЕМЪНЯ̀К, мн. -ци, м. Диал. Събир. Много камъни на едно място; камънак. Месечината лизнала кирката му, Димо я завъртял, рукнал кремъняк и изведнъж нещо звъннало ясно като парица на тепсия. Ст. Станчев, ПЯС, 43.
