КРЀМЪЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от кремък; малък кремък. Месецът светел ярко и белите ситни кремъчета, които били посипани край къщата, блестели като сребърни парички. Хензел се навел и събрал толкова камъчета, колкото могли да се поберат в джобовете му. А. Разцветников, СН (превод), 22.


Източник: Речник на българския език (онлайн)