КРЕОЗО̀Т м. Спец. Силно антисептична жълтеникава течност с остър мирис на дървесна смола, получавана при сухата дестилация на дървен катран, която се използва за импрегниране на дървесина и дървени предмети (кораби, траверси и др.). Устойчивостта на дървото срещу загниване се увеличава чрез насищането му (импрегниране) с различни антисептични вещества — мазут, смоли, креозот и др. Маш. IX кл, 1965, 25. Чрез суха дестилация от него [торфа] се получават редица ценни за индустрията продукти като: кокс, парафин, дървен спирт, креозот, светилен газ и др. Геол. IX кл, 1951, 47.
— От гр. κρέας 'мeсо' + σώζω 'запазвам', прeз нeм. Kreosot или фр. creosote.