KPЕО̀Л м. 1. Лице (мъж или жена), което населява земите на Южна и Средна Америка и е потомък на първите европейски колонизатори, обикновено от испански или португалски произход. Господствуващата класа в Панама по онова време произхождала главно от креолите — потомци на старите испански колонисти. Т. Димитров, П, 9. Днес населението на Куба се състои главно от креоли — потомци на преселниците: испанци, негри, мулати и др. Геогр. V кл 1965, 128.
2. Лице (мъж или жена) от смесен произход — от бяла и цветна раса. Зад голата пустиня на крайбрежната ивица следва хълмиста земя с мек климат и хубави пасища. Тук живеят повечето от креолите и метисите. Е. Николов, П, 24. По двата тротоара на Авенида Рио Бранко гъмжи пъстра навалица: мулати, метиси, креоли и негри. Св. Минков, ДА, 49.
— От исп. criollo 'мeстeн' прeз фр. créole. — Ив. Богоров, Всeобща гeография за дeца (прeвод), 291 (вж Л. Ванков, Към историята на някои заeмки от западнитe романски eзици в български, ГСУ, 1960, 180).