КРЕОЛЍН, мн. няма, м. Хим. Течност, която представлява сапунен разтвор на креозола и се използва за дезинфекция. От двуколката и вехтия му костюм [на ветеринарния лекар], изцапан с петна от лекарства, се разнасяше остра миризма на конска пот и креолин. Д. Димов, Т, 393. Христака не изтърпя да гледа как се мъчат телетата, да ги гледа келяви и реши да ги лекува с народно лекарство, което знаеше от баща си, от дядо си — свинска мас и малко креолин. Ил. Волен, МДС, 202.
— От гр. κρέας мeсо' + лат. oleum 'масло' прeз нeм. Kreolin или фр. crйoline.