КРЕПЀЖ м. Спец. 1. Съоръжение от дърво, метал и под. или система от такива съоръжения и устройства, което служи за подпиране на земните пластове в тунели, рудници и др.; крепление. — Само град да не пада. — Крепежът, крепежът — каза Станко Велев. — Там ни е слабото място. Трябва да се слагат рамки по-начесто. Т. Монов, СН, 207. С помощта на научните сътрудници от института се прилага вече метален крепеж на широки фронтове във въглищните рудници. ВН, 1961, бр. 3108, 2.
2. Събир. Материал, който се използва за направата на такова устройство, приспособление. Пред шахтата са стоварени няколко кубика крепеж.