КРЕПЍТЕЛ1, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Лице, човек, който поддържа, крепи, подкрепя някого или нещо. С повалянето на мощния управник трябваше, разбира се, да се съборят и всички негови крепители по градове и села. Т. Влайков, Съч. III, 147. Като пиша тия редове, в главата ми възникват редица спомени за тия идилични някогашни времена, когато Τ. Γ. Влайков беше в разцвета на своите сили, .. и когато самият той беше крепител и вдъхновител на млади, начинаещи и проявени вече литературни сили .. Хр. Цанков, СбЦГМГ, 394. И през април или май 1873 г. (..) той [Друмев] се обръща към онзи псевдо-благодетелен член в Одеса, който е минавал незаслужено за главен крепител на браилската организация. М. Арнаудов, БКД, 233. ● Щом армията е крепител на режима, ясно е, че тези нейни функции зависят най-вече от верността на офицерите. П. Илиев, ЛВ, 37. Душа и крепител на Комуната беше парижкият пролетариат. Ас. Златаров, Избр. Съч. II, 226. Във всеки случай тези големи семейства и досега са доста разпространени из България и, като стопански останки, са едни от крепителите на стария задружен морал. Ив. Хаджийски, БДНН I, 20.
КРЕПЍТЕЛ2, -ят, -я, мн. -и, м. Спец. 1. Устройство, приспособление, направено от дървен материал, желязо и др. под., което крепи, закрепя, държи, поддържа нещо, обикн. в подземното и надземното строителство. Шините или се заковават на дъската, или се закрепват със специални крепители. М. Томова, ТТЖ (превод), 10.
2. Вещество, което се използва в металургията като добавка към формовъчните смеси. Запланувано е производството на нови видове електроизолационен лак, разни видове крепители, които се използуват в леярството, и други още производства. ВН, 1958, бр. 2000, 2.