КРЕПЛЀНИЕ, мн. -ия, ср. Спец. Съоръжение от дърво, метал и под. или система от такива съоръжения и устройства, което служи за подпиране на земните пластове в тунели, рудници и др.; крепеж. До такива мисли достигаше младият минен инженер, .., да създаде нов вид крепление в подземните рудници. В. Ченков, ЗХ, 44. На деветстотин метра от фронтовата линия ще работим с металическо крепление и ще икономисаме един милион лева от дървен подпорен материал. РД, 1961, бр. 69, 1.


Източник: Речник на българския език (онлайн)