КРЀПНА, -еш, мин. св. -ах, несв. непрех. 1. За човек или животно — ставам силен, крепък, физически и душевно; укрепвам. Той реши да прибере Бенко при себе си, .. По-късно, като го наблюдаваше как расте, как крепне от ден на ден, започна все по-настойчиво да го посвещава в тайните на бокса. Ал. Бабек, МЕ, 25. — Нещо тържествено и гордо имаше в тия левенти, израсли в неволя, но крепнали под южно слънце. Д. Спространов, ОП, 122. Тия мисли са почерпени най-често от предговорите към драматургическите творби на автори, живели през деветнадесето столетие, но те биха могли да бъдат крайно любопитни и за младите, които сега крепнат и се развиват. Н. Лилиев, Съч. III, 419. // Ставам голям, силен; укрепвам. Той [царят] тръсна главата си и продължи гръмко: — Ние сме живи и здрави, царството крепне и расте, а всички наши съседи са наши приятели или драги роднини. Ст. Загорчинов, ДП, 375.
2. Прен. Обикн. за вяра, убеждение, отношение и под. — ставам силен, устойчив, траен; затвърдявам се, укрепвам. И y Чоки крепнеше всеки ден убеждението, че той е здраво стъпил в Търново и властта му е непоколебима над тоя покорен народ. Ив. Вазов, Съч. XIV, 142. Станка виждаше, че с всеки нов ден и някаква глуха вражда расте и крепне между двамата братя и между семействата им. Г. Караславов, ОΧ Ι, 19. Георги Жечев в действителност бе този, който положи основите на организираното партизанско движение в Средногорието. . А сега този героичен син на народа лежеше мъртъв. Но неговото дело живееше и крепнеше. К. Ламбрев, СП, 72-73. Спокойствието и вярата им крепнеха. Рамо до рамо с тях бяха майстори и ръководители от най-висока класа — те щяха и да им помагат, и да ги учат. С. Северняк, ОНК, 32. Крепне дружбата ни.