КРЀПОСТ1, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Военно строително съоръжение, представляващо сграда или помещения с високи, здрави, обикн. каменни стени, опасващо населено място, град или военен лагер и под., с цел да осигури тяхната безопасност при неприятелско нападение. — Целият град е заобиколен с една страшна крепост — Бабината Видина крепост, и само тя да беше, пак никой не би могъл да припари до него. Г. Караславов, Избр. съч. II, 76. Кракра беше отскоро съсед на костенчани — неговата бащина крепост беше Перник, на един ден конен преход от Костенец. А. Дончев, СВС, 122. Слънцето се тулеше вече зад самата крепост и по кулите, и по бойниците то гореше като просната златна връв. Ст. Загорчинов, ДП, 448. Там имаше развалини на някаква крепост и десетина стари крушови дървета. Й. Йовков, Ж 1930, 211. Самуил Мокри познаваше добре тая голяма ромейска крепост на Синьото море, много пъти бе идвал в Драч на млади години, и сам ръководеше обсадата. Д. Талев, С II, 201. ● Обр. — Знам, че те дирят навред, ти си в опасност. Когато добиеш нужда, не търси друго прибежище. Моят дом е крепост за тебе. Ив. Вазов, Съч. XIV, 79. // Такова съоръжение, използвано като затвор с извънредно строг режим. Чернишевски бил заключен в Петропавловската крепост като революционен писател и там, в каменната килия, написал своя роман. А. Каралийчев, НЧ, 19. — Аз избягах из Диарбекирската крепост. Ив. Вазов, Съч. XXII, 28.
2. Воен. Укрепен пункт, снабден със специални отбранителни съоръжения, приспособен обикновено за сигурна кръгова отбрана. Нужни бяха крепости, военни пристанища, флот, за да се запази наследството на дедите. . Ст. Дичев, ЗС I, 19. Но от двете цилиндрични крепости край пътя и от сградите зад тях немците стреляха с противоброневи оръдия. П. Славински, ПЩ, 447. // Разш. Място, обикн. труднодостъпно от всички страни, което е удобно за продължителна кръгова отбрана. — Македония никога не е завладявана само чрез нахлуване: такова не е било мислимо. Всяка от котловините е естествена крепост, която е мъчно превземаема. А. Страшимиров, Съч. V, 148. — А Балканът е крепост, която милион войска не може я взе! Ив. Вазов, Съч. XXIII, 40.
3. Прен. Нещо, някой (институция, групировка и др.), който упорито, с всякакви средства, обстоятелства брани някаква кауза, идея; опора. Какво друго можеше да стори той, за да разбие вражеската и дребнобуржоазна крепост в Старосел, която все още стоеше твърда и непоклатима срещу всички досегашни опити за пробив и настъпление? Ст. Марков, ДБ, 364. В няколко години, под най-близкото съдействие и помощ на самите либерали, непристъпната крепост на българския словообилен либерализъм биде позорно повалена. Г. Кирков, Избр. пр I, 29. Държавата излезе от войната още по-могъща. Тя се превърна в несъкрушима крепост на мира.
◊ Летяща (хвърчаща, въздушна) крепост. Воен. Голям боен самолет — бомбардировач (през Втората световна война). В радиобонето прозвуча гласът на командира: — Настигаме летящите крепости! Кръжим! П. Бобев, К, 84. Не бях го виждал три-четири месеца — откакто въздушните крепости почнаха да рушат и палят града, та всичко живо се разбяга — кое на къде види. О. Василев, ЖБ, 136. Превземам/ превзема крепостта отвътре. Книж. Постигам нещо, обикн. чрез хитрост, лукавство. И тъкмо в това време, когато той превземаше крепостта отвътре .. някой прошепна нещо на ухото му: — Извинявай, Вакльо, това е моето място бе! Ст. Даскалов, ЕС, 170.
КРЀПОСТ2, тта̀, мн. -няма, ж. Остар. Книж. Крепкост; здравина, сила, твърдост. Во втората част на поемата ние го виждаме, . ., да се връща пак в своята пещера, дирещ отново своята самота и крепост на духа след разочарованието си. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 24. Перущице бледна, гнездо на герои, / .. / И — нищожна, тъмна, без крепост, без мощ, / и със голи ръце, и без никой вожд, / .. / Ти с твойта смърт страшна и храбри моми, / Картаген надмина, Спарта засрами. Ив. Вазов, Съч. I, 179-180. „Дай му крепост, сила в тия дни усилни, / дай му вяра твърда, дух бодър му дай.“ Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 92.