КРЀПОСТНИК, мн. -ци, м. Истор. Лице, което е закрепостено към земята на феодал, което принадлежи на феодал; крепостен. Те [Лазар и Андрей] ходеха по чифлиците из околията, които бяха почти всички турски, а тайно купуваха от селяните-крепостници, което те бяха успели да скрият от господарите си. Д. Талев, ЖС, 281. А знайно бе още, че богомилите дигат глава срещу царска и болярска власт, искат да се отнеме земята на владици, патриарх и велможи, та да се раздаде на народа — и на волност да се пуснат крепостниците. Н. Райнов, КЦ, 58.