КРЀСЛЬО, мн. -вци, м. Разг. Неодобр. Кресливец. — При това положение едната от двете страни трябва да вземе надмощие. Или вие, или тези кресльовци. В. Геновска, СГ, 36.


Източник: Речник на българския език (онлайн)