КРЕСЧЀНДО, мн. няма, ср. 1. Муз. Вид динамика — постепенно увеличаване на силата на музикалните тонове при изпълнение на инструментално или вокално музикално произведение. Противоп. декресчендо. Андрей забеляза отдалече Ребека, .. Бехар, no-нисичък от нея, бе сложил глава на гърдите ѝ, замижал от удоволствие. Едно пронизително кресчендо сложи край на уморените танцьори. Ст. Мокрев, ПСН,71. Щърбанов удря отново по клавишите. . А след това казва: — Интересно! Сега действително е много по-добре. . Я виж какво кресчендо е извъртял накрая! Брава! П. Незнакомов, СбСт, 1957, 107. Часът е ран. Утренните лъчи едва промушват купола на кестеневата алея. . Смътният мълвеж на града поема постепенно своето катадневно кресчендо. К. Константинов, ПЗ, 185. // Графическо изображение, знак, с който се отбелязва такава динамика.
2. Като нареч. Все по-силно и по-силно. Противоп. декресчендо. Изпълнете пасажа кресчендо.
— От ит. crescendo. — Друга форма: крeшèндо.