КРЕТЀН м. 1. Мед. Човек, който страда от кретенизъм; идиот. Често из високите селища туристите срещат голямоглави изроди — кретени или гушави. П. Делирадев, В, 287.
2. Разш. Разг. Пренебр. Слабоумен, глупав човек; идиот, глупак, тъпак. От всичко чуто стигнах до заключението, че този човек или е кретен, или пък не възнамерява да стои на село и тук само репетира. М. Иванов, Д, 5. После започна да ѝ разказва за някаква пиеса и нарече автора ѝ кретен. Три пъти повтори тая дума и на Андро му стана смешно. Д. Цончев, ЛМ, 100. Този Джеймс Морисън е кретен, истински кретен и никога няма да се научи правилно да играе. Ив. Мартинов, БК, 66 // Грубо. Обикн. при обръщение — за изразяване на лошо отношение, презрение към някого. Дядо Трак стиска зъби и го псува на ум. А този над главата му пък псува него: — Животно, кретен! Искаш да ти вземам душата ли, не ти ли е мил животът? А. Сегренски, РД, 1965, бр. 227, 4. На моите възражения, че се връщам в страната с редовни документи, полицаят ме гледаше втренчено и се хилеше като кретен. К. Митев, ПБ, 174.
— От фр. crétin.