КРЕТЕНЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. 1. Мед. Вродено заболяване, което се характеризира с рязка умствена недоразвитост, съпроводена със смущения във физическото развитие, понякога уродливост, вследствие на тежко нарушение на функциите на щитовидната жлеза. Недостатъчната дейност на щитовидната жлеза в детска възраст води до кретенизъм. Характерно за кретенизма е изоставането в растежа и в умственото развитие. Анат. VIII кл, 128. // Разш. Слабоумие, глупост, тъпота.
2. Мисъл или проява, постъпка и под., отличаваща се с глупост; глупост. — Мислите ли, че държа на снощния леткис? Само така си приказвам. През цялото време съзнавах, че това е чист кретенизъм. Ат. Мандаджиев, БЦР, 45.
— От лат. cretinismus прeз фр. crétinisme. — Друга (рус.) форма: крeтинѝзъм.