КРЀХКО. Диал. Нареч. от крехък (в 7 и 8 знач.). Откак ме отмина, то наду свирката си и закара крехко, но невярно една скоклива песен. Т. Влайков, БСК II, 174. Министрът се позасмя крехко. Π. Ρ. Славейков, ЦП II (превод), 158. Тя му стиска крехко ръката, кога му говореше. И. Адженов, ВК (превод), 95.