КРЕЧ1, -ът, -а, мн. -ове, м. Диал. 1. Крясък, цвърчене, издавано от насекомото жетвар. Жетварчетата изпълваха света със своя звънтящ креч. Д. Фучеджиев, Р, 24.
2. Жетвар2, кречак, жужел (Н. Геров, РБЯ).
КРЕЧ2, крѐчът, крѐча, мн. крѐчове, м. Диал. Кол в средата на харман, за който се връзват конете при вършитба; стожер.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
КРЕЧ3, крѐчът, крѐча, мн. крѐчове, м. Диал. Сгърчване, схващане на ставите на ръцете и краката; гърч.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.