КРЕЧА̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, несв., непрех. и прех. Остар. и диал. Крякам; кречотя. Кокошката ако снесе едно яйце кречи да я чуят у третата махала. А. Гранитски, ПР (превод), 56. През майя приятно време ще бъде .., ако жабите излизат на сухо, глядат нагоре и кречат. Лет., 1869, 38. Разсърди се млади везир, / па извади остра сабля, / па разсече млада була / джафербегова. / Сабля звечи, дете кречи. Нар. пес., СбВСтТ, 425. „Колко ти са дечицата?“ / „Пет на нива, пет на лозе / и петнайсет просо вардят, / едно вречи, друго кречи, / едно сочи да се роди.“ Нар. пес., СбВСт, 791.