КРЕЧЀНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от креча; крякане, кречотене. В сребристите листа на върбата, която бе обвита в дълга лоза, чуваше се радостно кречене на веселите щурци. М., 1883, бр. 508, 2.
