КРЕЧЕТА̀ЛКА ж. Диал. Кречетало; друсалка, тътрачка. Някой път нощем, когато дядо Горчилак биваше малко пиян и заспиваше тежко под неспирния шум на камъка и кречеталката, Войка излизаше предпазливо през ниското прозорче на стаичката си. Елин Пелин, Съч. I, 92-93. По нашия край нямаше мелници, които да пречистват житото. Мелехме на първобитна малка воденичка, чиято кречеталка едвам потракваше. Кр. Григоров, ОНУ, 124. Всичко утихна. Чуваше се само хученето на улеите и глухото дрънкане на кречеталките. Ц. Гинчев, ГК, 90.
◊ Дрънкам (меля, плещя, дъдря) като (воденичарска, воденична) кречеталка. Диал. Прекалено много, непрекъснато говоря, и то обикн. празни приказки. — Ти сега не мислиш какво говориш. . дъдреш като воденична кречеталка. Ама после ще разбереш, че си сбъркал. И ще съжаляваш. Т. Харманджиев, KB, 251.