КРЕЧО̀ТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Диал. Крякам; креча. Кокошките на другите отдавна бяха пронесли, всяка сутрин се чуваше по Дворовете как кречотат, как петлите пеят и събуждат стопаните си да стават рано за работа. Кр. Григоров, И, 155. Затова сега ластевицата иде, къде иде, и дооди, та си праии гнееждо на комино и мъти: оти йе станала от човек, и кога кречоти на комино, она се си това зборуйе. СбНУ VII, 137.