КРЕЩЯ̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. крещя̀л, -а, -о, мн. крещѐли, несв., непрех. 1. За човек или животно, обикн. птица — издавам крясък. — А знаеш ли кой крещеше? — Не зная. — Комунист като тебе. Висеше надолу с главата и крещеше. М. Марчевски, МП, 61. Пред креватите имаше цяла редица малки дървени столчета — вдлъбнати и с облегала. Във всяко беше настанено по едно дете. Някои ритаха и крещяха. Г. Райчев, ЗК, 232. Всред вековните дървета двамата изглеждаха съвсем дребни и жалки. . Все пак срещаха по някоя катерица или сойка, които ги замеряха с шишарки и дълго време крещяха подире им. Ем. Станев, ПГВ, 110. И там по крайбрежията [на Галапагос] също тичат засмени деца и играят с пясък и мидички. И там крещят чайки. Н. Боев, Г, 14. ● Обр. Кречеталото на горната воденица крещеше като лудо и го караше да бърза. Й. Йовков, СЛ, 97.
2. Викам много силно, за да обърна внимание, за да бъда чут. — Десет лева вход, молим, крещи палячото със зелен нос и шарени кръпки по костюма. М. Грубешлиева, ПП, 119. Първото нещо, което не само от Ленски, но от всички велики художници на Малий театър научих, бе, че актьорът никога не бива да крещи. Ст. Грудев, АБ, 151. Гороломов хукна да бяга. . — Бягай! — крещеше Цоньо Молеца. — Бягай, стигнах те! Й. Йовков, ПГ, 70. // При пеене — пея много силно, с всичка сила. Те запяха на една сръбска песнопойка, .. Еле едното сръбче с подвързана надута буза така нетърпимо яката крещеше! Ив. Вазов, Съч. XII, 98.
3. Прех. и непрех. Говоря, викам с рязък и креслив глас нещо, обикн. поради раздразнение, недоволство, възмущение, яд или страх, ужас. Избраха за снаха Нота, съседката им. Само леля му Нейка беше против нея. — Не ща я! Не ми трябва такава снаха! — крещеше тя. Г. Райчев, ЗК, 102. Полковникът, .. извика със страшен глас: — Марш! Навън! Марш! — Поз-поз-волете, една докладна запп-писка! — заекна чучелът, .. — Никакви докладни записки! — крещеше обезумелият полковник. Св. Минков, Избр. пр, 25. Крехка, изящна, тя крачи с енергичната си походка срещу мене и отдалече почва да ме хока, като крещи и негодува, без да се съобразява с изумлението на минувачите. Др. Асенов, СВ, 7. — Назад! .. Ще дам заповед за стрелба!. . — продължаваше да крещи старшията. Д. Димов, Т, 283. Млада хубава Стояна / търчи с менци за водица. / Из градина крещи, вика, / омразната нейна стрика: / Полудя ли, мар Стояно, / та отиваш толкоз рано? Хр. Ботев, Съч. 1929, 24.
4. Прен. Широко разгласявам нещо, съобщавам за нещо. В нея [пиесата] — „на шега“ той разкриваше вбесяващата ги истина, че най-често в историята истинските герои не са тия, които най-много крещят за героичните си дела. Т. Генов, ДОД, 77.
5. Прен. За обява, реклама и под. — правя силно впечатление, привличам вниманието. Ето ни в центъра на Брюксел. Нито едно кътче от фасадите и покривите на постройките, .., не е пощадено от неоновите реклами. . „Зенит“, „Омега“, „Бон Марше“ — четем познати имена от някогашната улица „Търговска“ в София. Те също крещят и търсят купувачи. Ив. Мирски, ПДЗ, 8. Магазините са големи и светли — с широки спокойни витрини, които не крещят, понеже са спечелили доверието на купувачите. Н. Фурнаджиев, МП, 37. — Хайде, Кунчев. Говорете за алкалоидите .. говорете. Из целия град афишите крещят, че ще говорите. К, 1970, кн. 4, 29. крещи се безл. от 1, 2, З и 4 знач. — Забравена четка. . Умора, разсеяност. . Ама трябва да се крещи, да се хокат тия момлячета, да се сплашват, че лошо. . Б. Болгар, Б, 45.