КРЀЯ, -ѐеш, мин. св. крѐях, несв., непрех. Обикн. поет. 1. За човек — постепенно губя свежест, бодрост и слабея, отпадам физически; линея, вехна. — Според лекарите имам мелези. Крея, както казва леля .. — трябва да ида в планината. Ем. Коралов, Пл. 1969, кн. 5, 13. А по Ивановден, на черкова, майка му зе да се оплаква пред жените, че онзи ден, като си дошел от корията, вечерта легнал и нe можал да стане вече. . Оттогава Косьо все крее, съхне и никой болката му не може да проумей. П. Тодоров, И I, 18-19. Тинка, неговата дъщеря, почна да крее, замъждука и угасна като вощена свещица, духната от слаб ветрец. А. Каралийчев, ЛС, 41. Недей ме пита, майко мила, от що съм люто наранен, / къде се дяна мъжка сила, / та крея аз от ден — на ден. П. К. Яворов, Съч. I, 20. Катя виждаше как от ден на ден дъщеря ѝ все повече и повече крее. Лицето ѝ ce проточи, стана прозрачно. Кр. Кръстев, К, 211. // Губя бодрост, свежест, желание за живот, обикн. поради някакво изживяване (мъка, страдание, любов, копнеж или друго силно чувство). Не, тя не мислеше за себе си. Какво от това: ще крее след него година-две, ще се свършат дните ѝ и ще се прибере в гроба при детето си. Г. Райчев, Избр. съч. II, 212. Момата, чиято любов е отвъргната, или се хвърля в „бял Дунав“, или крее в тъга и умира на легло. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 54. Зли хора с клевети изскубнаха мъжа ѝ [на Зюйле] от ръце, не беше му се още нагледала и намилувала, хвърлиха го някъде в тъмни зандани и от есенес само крее и вехне тя като цвете в засуха. П. Тодоров, И II, 20. Вървиме ний самотни на света, / звезди световни, всяка своя път; / един за други в тайна желба креем. П. П. Славейков, СЩ 1916, 21. ● Обр. В пролетта като в есен, аз крея, / в есента като в пролет цъфтя. Д. Дебелянов, С 1916, 17.
2. За растение — губя свежест и изсъхвам; вехна. [Възрастните смърчове] се къпят в слънце, а в сянката им вехнат младите фиданки и креят, безпомощно протегнали за подаяние рунтавите си ръчици. Н. Хайтов, ПП, 11. Погледай го [цветето] колко е неясно и мило — и все пак то крее. К. Христов, Избр. ст, 94. Крее розата за утро, / зарад слънчев зрак. Хр. Белчев, Избр. съч., 80.
3. Прен. Съществувам, без да се развивам; западам, замирам. Когато една организация се основава, без да има необходимите условия да живее, т. е. да води социалистическа деятелност, тя още отначало се осъжда да крее, да бездействува. Г. Георгиева, Избр. пр, 110. Провинцията крее в своите културни почини, обезлюдява се от ценните си хора. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 279. Без организаторската ръка на Смирненски [вестник] „Маскарад“ започнал да крее. Редакторският и сътрудническият колектив се разпаднал. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 124. Светът е, знай, пустиня. И всичко в нея чезне, крее, мре. Π. Π. Славейков, Събр. съч. V, 148.
4. Прен. За чувство, мисъл, настроение — съществувам, макар и в слаба степен, не изчезвам, не се губя. Добре, че в душата на поета крее копнежът по Синята птица. Какво му трябва нему нашият живот, с неговите необятни като море скърби? Ив. Вазов, СНЖ, 75. Отидоха непознатите към своя чуден свят, а той, .., се връща там, където любовта е дълбоко скътана в сърцето, крее в него. X. Русев, ПЗ, 84. И цял отбранителен план се бе сглобил вече в мислите му [на поручик Попов], докато дълбоко в душата му крееше още колебание и недоверие в успеха на дръзкия подем. А. Страшимиров, Съч. I, 118-119.