КРИВА̀Ч1 м. Диал. 1. Кривак.

2. Закривен край на нещо. Изведнъж се досетих какво е потребно. Наведох се, обхванах с кривача на бастона едното ухо на котлето, натиснах здраво с ръка и коляно и котлето не шавна повече. Н. Попфилипов, РЛ, 13.

КРИВА̀Ч2 м. Диал. 1. Шепа; кривача, кривачка. Звездите заиграха по самите хребети: скоро четата ще ги лови като светулки. Цоньо вече замахва с кривач. А. Страшимиров, Съч. V, 70. Паниците им [на московците] — от дърво, а лъжиците колкото кривач големи. Ц. Гинчев, ГК, 363. Тъй като видял веднъж едно момче, че пило вода просто с кривача си, той разбил последнята си котилка. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 241. // Юмрук; кривача, кривачка. Ще да улови от тия обезпокоителни години, и то с едно силно замахвание на ръката, и по това ще отвори полекичка кривачът си, ще хвани жива мухата. Ил. Блъсков, ДБ, 35. На Филипинските острови, .., има едни таквиз племена, дето жените отдават важност на големия кривач. Ч, 1875, бр. 10, 444.

2. Обикн. с числ. или с опред. за количество. Количество от нещо, което се побира, се вмества в шепата; шепа, кривачка, кривача. Тя грабна тогаз един кривач брашно и право в устата ми. Й. Йовков, ЖС, 157. Денем само непредвидлива някоя стопанка ще се промъкне през комшулука у съседите за кривач сол или за лъжица червен пипер. М. Кюркчиев, ВВ, 37. — Един да донесе тръстикова цев и кривач пипер! Лют пипер от люти чушки, ясно? Н. Хайтов, Л, 28. Но пъдаринът отечески са погрижи от сички най-напред за моя обяд. . Щом свърших, даде ми и един кривач тютюн. З. Стоянов, ЗБВ III, 62-63. Пред Джевдетовата пенджера стоеше едно циганче на седем осем години. Джевдет му пусна един кривач череши и му кимна да дойде при него. Ц. Гинчев, ГК, 244.

3. Прен. Много малко количество от нещо; шепа. Садели [сливата] дето и както падне no-скоро да дигне фиданката връх, да почне да ражда, да прихване и сиромахът кривач парици. Н. Тихолов, ДКД, 124. Заход слънце бе позлатен. Кривач лъчи още огряваха околните върхове, а някои като замаяни облачета бяха багряни. А. Страшимиров, А, 544. — Ще падне старият и с него кривач хора, които държат всичко, да сторят място на новите, друг ред да турят. П. Тодоров, Събр. пр II, 345. Там, на тясната пътека, бил са разположил спартанският цар, Леонид, с 300 спартанци и няколко съюзници. Ксеркс много са смял, като чул, че такваз кривач хора мисли да устои срещу неговите милиони. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 180. ● Обр. — Брей, кой му се надяваше! Един кривач душа имаше в тесните му гърди — каза Кискин Пехливан и опъна своя мустак. Той разбираше Каблешково. З. Стоянов, ЗБВ III, 100.


Източник: Речник на българския език (онлайн)