КРИВА̀ЧА ж. Остар. и диал. 1. Кривач2; кривачка. Същият моряк им подаде стомна, пълна с вода, два хляба и кривача маслини и над робите падна с трясък тежка врата. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 79. — Исках да ви попрося да ми донесете една кривача вода от тая река, ама и вие сте сега много уморени. Н. Бончев, Ρ (превод), 67. Туп е чървената жила при кривачата на ръката ни, която тупа непрестайно до дъното от външната страна на палеца. Ив. Богоров, СЛ, 6. Само едно просяче, .., му хвана яката и викаше след него за милост. Германецът, за да ся отърве, извади от джеба си една кривача дребни пари и му ги хвърли в шапчицата. ИЗ 1874-1881, 1882, 118.
2. Вид гребло, което представлява триъгълна дъска на прът и служи обикн. за гребане на въглища (Ст. Младенов, БТР).