КРИВА̀ЧКА1 ж. Диал. Кривак. Непознатият, охранен космат мъж: с дебела кривачка в ръка, дотича и хвана магарето за повода. Ем. Робов, СбСт, 171.

КРИВА̀ЧКА2 ж. Диал. Кривач2; кривача. Пашата пое с кривачка вода от чучура и си намокри челото, главата. Ръката му напипа белега. Тогава спомените, .., продъниха яза и потекоха буйно. А. Каралийчев, ПГ, 128. Леля Куна, например, всякога ще ми напълни кривачката със сладки шушелки. Т. Влайков, Пр I, 171.—А за човещина не се иска нищо. Стига кривачка боб и чашка кафе. Ст. Чилингиров, ХНН, 45


Източник: Речник на българския език (онлайн)