КРЍВВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от криввам и от криввам се. Тя слезе с характерното ѝ горделиво кривване на тялото и приличаше на манекен от модно ревю. П. Славински, ПЩ, 294-295. Те [нашите учени] полемизират с най-светлите страници на новобългарската история и искат или да ги изличат напълно от паметта и съзнанието на народа като някакво недоразумение и случайно кривване от правия път.. Г. Бакалов, Избр. пр, 125.