КРИВЀЦ1, мн. -вцѝ, след числ. -вѐца, м. Диал. Криво дърво, приковано на процепа на плуга и поставено между оста и столеца.
— От Τ Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
КРИВЀЦ2, мн. няма, ср. Диал. Остър, студен северен вятър. Ветровете, които духат в България, са: редовни и нередовни. . От вторите са: западният вятър „яснец“, северният — „кривец“ — сух и студен. А „България“, 37. Ни дъжд, / ни пек, / ни зима, / ни кривец разлютен, / ни враг прикрит / тоз устрем / ще разколебай. В. Марковски, Избр. пр II, 182.
КРИВЀЦ3, мн. -вцѝ, след числ. -вѐца, м. Диал. Растение, висок плевел с бял сок в стеблото, който се втвърдява след отрязването му.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.