КРИВИНА̀ ж. 1. Крива, извита част от предмет или криво, извито място от земна повърхност, път и под. Бащата на поета през ония години строеше пътя, който свързва Карлово с Троян, като прехвърля Балкана. Ние често сме наблюдавали от кривините на този път Розовата долина. А. Каралийчев, С, 239. Наред с прикрепването на последните части към кърмовата надстройка, корпусниците изправят и кривините на бордовете. НД, 1963, бр. 162, 1. Ултракъсите вълни се разпространяват праволинейно, не могат да следват кривината на земната повърхност и да заобикалят препятствия като планини, сгради и пр. HTM, 1961, кн. 9, 27. Тесният трион служи за рязане на кривини. М. Тодоров и др., ТМСС, 17. В стомаха тя [язвената болест] се явява най-често върху малката кривина, близо до пилора. Н. Манчева, ЛФ, 194.
2. Обикн. мн. Планински път с много завои, който лъкатуши, обикн. по стръмно място. Скоро ние се смъкнахме по кривините, сиреч, по планинския път, който с безбройни лъкатушения слазя чак в манастирската река. Ив. Вазов, Съч. XVII, 124. Помниш ли ги ти, нашите задушевни беседи из кривините и под сенките на Корубаглар? Т. Влайков, Съч. III, 17. Садък вървеше бавно по снежната кривина край потока, уморен и ядосан. X. Русев, ПЗ, 181. // Извивки, лъкатушения, завои. Всякога, когато влакът навлиза в кривините на Искърския пролом към Лакатник, изкушението ми да гледам Лакатнишките канари е непреодолимо. Ст. Станчев, HP, 21.
3. Матем. Число, което характеризира в дадена точка степента на отклонение на кривата от правата (допирателна в същата точка). Под кривина на една окръжност се разбира стойността на израза — където R е дължината на радиуса на тази окръжност. Матем., 1966, кн. 2, 10. Кръгът бил единствената крива линия известна на старите. . Нейната кривина била навсъде еднаква. Д. Витанов, НС (превод), 43. // Физ. Това число като измерение на отклонението на повърхността на леща или огледало от равнината. За коригиране на астигматизма се правят особени лещи, чиято кривина по различните посоки е подбрана така, че да компенсира неправилпостите на окото. Физ. X кл, 1951,151. В 1675 година Нютон получил нова леща за обектив на телескоп — рефрактор. Тя имала съвсем малка кривина — фокусното ѝ разстояние било над десет метра. Вл. Харалампиев, ПСС, 27.
4. Прен. Разг. Кривда; кривица. — Кой не познава кака Свиленка, другари. По-работна, по-справедлива жена ние нямаме в цялото Игличево. У нея кривината не вирее. Кр. Григоров, И, 98. Правдата си е все гладна; Правината в тъмница, а кривината царица. Б. Ангелов, ЛС, 77. // Недостатък, лоша черта на характера. Тогава разбрах, че в човека имало най-различни кривини, но една от тия кривини — кривина ли, правина ли да я кажа — има я комай у всички: да бъдат страшни, да сепнат другите с нещо, да ги подплашат. Н. Хайтов, ДР, 206.