КРИВЍЧИ мн. Истор. Източнославянско племенно обединение, заемащо от VI до X век обширни области в горните течения на реките Днепър, Волга и Западна Двина и южната част на басейна на Чудското езеро, което по-късно влиза в състава на Смоленското и Полоцкото княжество. На североизток до лехите живели многобройни словенски племена, които отпосле ся нарекли руси. При карпатските планини — хръвате, ..; на горния Днепр и Двина — кривичи. И. Груев, Лет., 1872, 212.