РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)


КРИВЍЧКА1 ж. Диал. Обикн. вид шевица, вид шарка на дреха; кривица2.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

КРИВЍЧКА2 ж. Остар. 1. Запетайка; кривица4.

2. Само мн. Кавички; кривици4.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.


Източник: Речник на българския език (онлайн)