КРЍВНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от кривна и от кривна се като прил.1. За сграда, част от сграда и под. — който не стои вертикално, който е наклонен на една страна; полегнал, наведен. В една къщурка с провалена стряха и кривнат комин, живееха двамина стари хора — дядо Мърморан и баба Мърморанка. А. Каралийчев, ПС I, 172. Само синкавият димец, който се извива на тънки къдели от кривнатите комини, подсеща, че тук живеят хора, че и в най-голямата зима животът не пресеква. Кр. Григоров, ОНУ, 177. През робството в Търново засяда уста Кольо Фичето. Тук процъфтява неговата архитектурна дарба.. Само че търновци са го позабравили. Не се сещат дори гроба му да поразчистят. Добре, че два бора шумят над кривнатия каменен кръст. Ст. Станчев, HP, 126.
2. За шапка и под. — който стои накриво, наклонен е към едното ухо; накривен, килнат. Една късна есен, когато над Върбица ръмеше студена мъгла, отдолу, откъм върбалаците, пъкна младеж с кривната червена шапка и по палтенце само. Ст. Даскалов, МЧ, 154. След малко влезе Бистра, с влажни, прави коси под кривнатата баретка, в синьо палто до колене. М. Грубешлиева, ПИУ, 14. Наболите ергенски мустачки под кривнат калпак обръщаха първото внимание върху някогашното „момчурляче“ : най-напред това на момите, а след това и на сватовете. Ив. Хаджийски, БДНН I, 101.
3. За глава — който не стои прав, изправен, а е леко наклонен на една страна, като израз на определено настроение, отношение.— Знам я аз нея .. Тя ходи с един мой комшия .. Човекът си напусна жената заради нея .. А сега ще ми закъснява. .. — Вярно, бе — обади се и един нисък работник с много дълъг балтон и кривната малко настрана глава. Й. Стоянов, ПД, 45. (Изстъпва се повтор среща му u с кривната главица — галено):— Божко, ами истина ли е, че ти там, на балкана, си имал любовница? Ц. Церковски, ТЗ, 58.