КРИВОВЀРЕЦ, мн. -рци, м. Остар. Лице от друга, различна вяра (в сравнение с говорещия или с този, за когото се говори); друговерец. Сърце ми потръпва, кога смислят суровщината на преминалите векове, .., онова горение кривоверци, ония лютости на инквизицията. Лет., 1874, 105.