КРИВОВЀРИЕ, мн. няма, ср. Остар. Изповядване на различна вяра (в сравнение с вярата на говорещия или на този, за когото се говори); друговерие. Днес става за смях онова, което до вчера ся тачило за истинно, а за истина ся зима онова, което преди няколко векове ся държало за кривоверие и безсмислица. Лет., 1874, 107.