КРИВОВРА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с крив врат; кривошиен. От зяпание нагоре изкривил ми са врата .. като станах кривоврат не ставам вече за представител. Г, 1863, бр. 5, 38.
2. Диал. Който е своенравен, непокорен, буен, лош. Най-малкият ѝ син божем снаха щеше да ѝ доведе — да има кой очи да ѝ затвори — ала, кривоврат делия, не рачи къща да храни. П. Тодоров, И I, 73.