КРИВОГЛЀД, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За око, очи — който е изкривен, разкривен, вследствие на недостатък в зрението (кривогледство). — А сега да пийнем нещо, а? Една гроздова. — Ссссерги! — изсъска леля Минка и кривогледото ѝ око засвятка застрашително. П. Незнакомов, БЧ, 112. Тя била слаба, но жилава старица, с голям нос като патладжан и кривогледи зелени очи. Ив. Планински, БС, 69. Той започваше да бие още по-силно барабана, като въртеше кривогледото си око и изопваше зачервения си врат. Й. Стоянов, ПД, 34-35.
2. За човек, лице — който страда от кривогледство; кривоок. Само един единствен път го бяха водили на разпит. кривогледият юзбашия, пред когото застана, започна направо: — Ти си откраднал коня на вуйча си. Признаваш ли? Ст. Дичев, ЗС I, 317. Висок, леко кривоглед полицай, .., навярно шефът им, излезе пред мен. Д. Жотев, ПМИ, 15. Беше слабичко, русо момче — едва-едва кривогледо, със сини очи. П. Вежинов, НС, 10. В средната стая ни посрещна млада жена, хубавичка и яка, макар и малко кривогледа. П. Вежинов, ЗНН, 148.
3. Като същ. кривоглед м., кривогледа ж., кривогледо ср., кривогледи мн. Лице (мъж, жена или дете) което страда от кривогледство. Кривогледата нощес откраднала от сламата на Ничови. П. Михайлов, ПЗ, 194. От крив и кривоглед, и кривонос господ да пази. Π. Ρ. Славейков, БП II, 27. Ако със сляп замръкнеш, кривоглед ще осъмнеш. Π. Ρ. Славейков, БП I, 25.