КРИВОГЛЀДЕЦ, мн. -дци, м, Остар. Мъж, който страда от кривогледство; кривоглед. Мълчат всички послушани мирно, / а сам кряска Терсит гълчеливий, / мъж най-гнъсен между всем елином, / мъж; гърбавец, хромец, кривогледец. Ч, 1871, бр. 16, 489.
