КРИВОГЛЀДО. Рядко. Нареч. от кривоглед. Той [Момчил] сякаш замръзна на мястото си и побледня, побледня като платно. Само очите му постепенно се разширяваха и взеха да гледат кривогледо. Ст. Загорчинов, ДП, 181.
