КРИВОГЪ̀З, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който има малко крив гъз, задник.

2. Като същ. кривогъз м., кривогъза ж., кривогъзо ср., кривогъзи мн. Мъж, жена или дете с малко крив гъз, задник. С таа кривогъзата ли си седнал да се разправиш? БД I, 193.


Източник: Речник на българския език (онлайн)