КРИВОЛЍЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. 1. При движение променям посоката си ту на една, ту на друга страна, подобно на зигзаг; криволя. Малката каруца бавно се клатушкаше из дълбоката и рядка кал, затъваше, излизаше, криволичеше. Елин Пелин, Съч. I, 44. Дружината гълчеше и криволичеше по меката пътека. Цв. Ангелов, ЧД, 138. Обаче птицата тъй много криволичеше и така се въртеше, че колкото пъти замахваше с капата, нито веднъж не можа да я удари. Й. Радичков, СР, 127. Остенът плющеше от гръб на гръб, свиреше във въздуха. Воловете криволичеха из хармана, тичаха, не знаеха, де да се дянат. К. Петканов, ОБ, 141. Слав скочи и започна да криволичи между елховите дървета, стигна до брода и без никакво спиране се хвърли в реката. Д. Фучеджиев, Р, 79. ● Обр. — Защо се замислихте? — запита внимателно Иречек. — Помислих — въздъхна Зографа — колко е хубаво, когато човек още от самото начало намери своя път в живота. Не се съмнява, не криволичи. В. Геновска, СТ, 42.
2. За път, пътека, река и под. — правя много извивки, завои; вия се, извивам се, лъкатуша, криволя. Широкият троянски проход зафаща и криволичи между зелена габарова гора, която облича цялата планина тъдява. Ив. Вазов, Съч. VII, 86. Като змия се виеха релсите на железопътната линия по дефилето. Над тях криволичеше разбитото от снаряди шосе. О. Бояджиев, П, 20. Пътят криволичеше сред избуялите ръжени ниви, от които вятърът отвяваше облачета цветен прашец. П. Бобев, ГЮМ, 11. Покрай мен, успоредно с пътеката, криволичи бистра вода. Т. Влайков, Съч. II, 72.
— Друга (диал.) форма: кривулѝча.