КРИВОЛЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Криволичещ. Един прозорец, .., беше еще едно място за излязване. Но за да си послужи с него, потребно беше да са премине през криволична една стълба. С. Бобчев, Ч, 1874, бр. 3, 80.


Източник: Речник на българския език (онлайн)