КРИВОЛЍЧЕЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от криволича като прил. За път, пътека, река и под. — който е с криволици, извивки, завои. Красивите сини скали отбелязваха надолу между горите криволичещия път kа реката. Ил. Волен, МДС, 226. И след няколко секунди натоварените коли потеглиха бързо по криволичещото шосе към Мечи дол. К. Калчев, ЖП, 404. Криволичеща пътека между храсти, камънаци и трева я поведе по нагорнището на склона. Б. Несторов, АР, 93. Криволичещата улица със стария калдъръм и надвесените покриви на старовремските къщи изведе Каменов на главната улица. Кр. Кръстев, К, 11.