КРИВОЛЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех.1. При движение—променям посоката си ту на една, ту на друга страна, като се движа на зигзаг; криволича. Никой нe ги срещна, нито прекоси уличките, по които криволяха, и слязоха край Марица необезпокоявани от нищо. X. Русев, ПЗ, 84. Дъждът валеше ситно и мокреше до кости. А Петко вървеше по партизанските пътечки, криволеше и като че ли не капките се сцеждаха по клоните на дърветата, а мъката от душата му. Ст. Даскалов, СЛ, 349. ● Обр. Комуто бог душата възвиши,/ не криволи, ни пътища избира. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 43.
2. За път, пътека, река и под. — правя много извивки, завои; вия се, извивам се, лъкатуша, криволича. Видяха я — това после си спомняха — сред полето при голямата саморасла канара, все тъй задяната с детето си, все по пътеката, която криволи и слиза към реката. Й. Йовков, СЛ, 74. Междуселският път криволеше между изсъхнали, тревясали, изоставени, комай закелемени ниви. Г. Караславов, ОХ II, 198. Пред вратата на тая къщурка криволеше вада с черна вода с виолетови петна от земно масло. X. Русев, ПЗ, 12. Пътеката криволи, стръмна и камениста; едно синьо небе виси над падината, дето жълтеят пожънати нивя. К. Константинов, НЗХ, 11. Реката криволеше и проблясваше на огледалца между нагиздените брегове. Ст. Даскалов, ВМ, 33.
— Друга (диал.) форма: кривуля̀.