КРИВОНДЀЛ м. Диал. 1. Нещо много изкривено, което не става за никаква работа (Т. Панчев, РБЯд).
2. Криво дърво (Ст. Младенов, БТР).
3. Човек с криви крака; кривчо (Т. Панчев, РБЯд).
4. Остар. Индив. Психически разстроен човек; меланхолик. Разходката по весели места, .., разпилява напрягнуванията на ума, мрачните мисли и припаднуванията на кривонделите (меланхолиците). Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 20. Едни са извънредно сладкодумни, весели и млого радостливи, други са зли ..; а пак други са тъжни, нажалени и кривондели. Ив. Богоров, СЛ, 91.
— Друга форма: кривундѐл.