КРИВОО̀К, -а, -о, мн. -и, прил. Кривоглед; разноглед. На прага ѝ стоеше на припек кривоокият манастирски идиот, другар на Мунча. Ив. Вазов, Съч. XXII, 44. При обиска дядо Тома седеше на един стар шиник, .. Един кривоок мъж в граждански дрехи му заповяда да се изправи и обърна джобовете на потурите му. Г. Караславов, Избр. съч. V, 181. Люлката или леглото му [на детето] да бъде нагодено така, чтото кога си легне, то да гляда право към прозореца, а не да му иде виделина през главата или отстрани, зачтото инак лесно може стана кривооко, Й. Груев, КН 7 (превод), 98.