КРИВОУ̀СТ, -а -о, мн. -и, прил. 1. Който има крива уста.
2. Като същ. кривоуст м., кривоуста ж., кривоусто ср., кривоусти мн. Човек (мъж, жена, дете) с такава уста. — Измъчих се .. Колко е часът? Отдавна свършиха кината .. — Да не искаш да ти се тропна като по часовник. Не се връщам от черква. Кривоустата не възрази. Б. Болгар, Б, 144.