КРИВУ̀ЛЕК, мн. -лци, м. Диал. Криволица; кривулица. —На, ето го там доле, декато възвива изпод него Ели дере — казва Атанас, като ми посочва един силно заострен, .., чукар, .., опасвай от кривулека на реката. Ив. Вазов, Съч. XVI, 19. Пъстри кривулци дупчаше тя по прекрасна пурпурова дреха. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 86-87.
— Друга форма : криволя̀к.