КРИВУ̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Диал. Обикн. за път, пътека, река и под. — който е с много криволици; криволичещ. Между туй на мръкване самин един човек с наведена глава бавно се губеше в крайните улици на града и напокон излезе по полето. Вървеше той по кривулен едни път, после се отби и съвсем изнурено закрачи напосоки. А. Страшимиров, Съч. I, 128.