КРИВУЛЀНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от кривуля. Най-подир, след много кривуления из тесните и кални улици, те пристигнаха до Вакуфския хан. Ив. Вазов, Съч. VII, 25.


Източник: Речник на българския език (онлайн)