КРИВУЛЍЦА ж. Диал. Криволица; кривулек. Един се бе заметнал с дрипа като пелерина, друг влачеше дебела греда. Яздеше я като кон и рисуваше по снега кривулици. Зл. Чолакова, БК, 26. Като зъмя се спуща от планината река Тополка, прави всякакви кривулици и своеволни полукругове. Л. Каравелов, Съч. II, 26. — Слязохме по кривулиците на пътеката и тръгнахме край брега на горното езеро, уверени, че скоро ще намерим хижата. Е, 1981, бр. 4, 3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)